Ден първи- връщане на младостта

Осемте обиколки- в темпо,  което вероятно би ми позволило  да се храня в движение, бяха максималното като за начало. Започнах сумтейки и невярващ на всяка направена крачка напред, силно съчувстващ на остарелите ми маратонки. Животът никак не бе честен към тях- когато ми ги подариха не тежах внушителните “малко над 95 килограма”, и работата,  която горките търпят в последната година със сигурност нарушава доволно много параграфи от Женевската конвенция.

Дали коледно-новогодишния период е най-доброто време да започна борба с десетте ми килограма в повече, само пролетта може да покаже… срамно би било да оставя подвига за лятото. Макар и сега да не изпитвам особена гордост от вдлъбнатините, които оставям където и да се случи да седна.

И така, ден първи- връщане на младостта. Заглавието ме удари в главата  още в първите стотина метра на пистата- не знам как се чувстват хората над шейсет, да речем, но определено усещах, че двадесет и петата ми годишнина представлява малка точка на хоризонта, гледана от сегашното ми мен.Задачата?- да се върна обратно на тридесет и три- това са двадесет и седем години пътуване назад във времето. За не повече от два месеца. Забавното е, че пишейки предното изречение, осъзнавам как шейсетият ми рожден е категорично по-близо отколкото е първия… Това може би  обяснява някои странни сънища през последната половин година. Но за тях друг път… или може би- никога.